"Някои се раждат велики,
други постигат величие,
а към трети величието снизхожда"
У. Шекспир

Хубави думи, лесно се помнят:) (а дали тази усмивка е усмивка...) Та за цитатчето - вероятно малко хора знаят контекста, в който е употребено, а той е важен. Не се майтапя! Така, пиесата е "Дванайста нощ" (не че точно това е толкова важно). Въпросните думи са от едно писмо подхвърлено на началника на прислугата, който е много самовлюбено създание - въздух под налягане. Личната прислужница на господарката го пише, за да се подиграе прислугата с надутия господин. (Подигравката той напълно си я е заслужил, между другото.) Естествено, написано е така сякаш господарката го окуражава да се държи още по-надменно.

Толкова. Само ще кажа, че думите извадени от контекст... дрънчат на кухо:))) А трябва ли в капаните да търсим истина... :))) Е, ако наблюдаваме какво се е втурнал да прави светът - да:)))

Красиви сапунени мехурчета:)

Защо филма "Огнените колесници" ме натъжи? (Тук няма пък да разказвам:)) Просто става дума, че едно си отива, а друго идва. 

Един ден Ограничеността чу отнякъде, че било хубаво да караш колело. И ум не се искал!!! Е, това последното най-много и допадна:))) Та намери си тя някой да я научи. И този някой и каза как да седне, как да върти педалите, как да завива, все важни неща. Но също и каза, че оттам нататък трябва да действа сама. То само с обяснения не става. Обаче, веднъж като се научиш за цял живот е.

Желязна логика!

Между другото, не си изхвърлайте парашутите;  и в мазето не ги оставяйте. Ще ви трябват:))) Как така!? Ами така, д-р Фауст:) (като сключиш сделка с Дявола, той рано или късно си взима своето)

Ами да, най-трудно е да си отговориш на въпроса: Кой съм аз? Примамливо е да си, какъвто мама те научи... След време да си кажеш - всъщност не - по-скоро този, който харесва любимата музика на любимия човек. (на това място - конвулсивен смях) А какво е всъщност Нейна Ограниченост? Махни обвивките скъпа/ скъпи! Без тях моля - не са твои:))) Колкото и да си се постарал/а да ги приемеш като такива:))) Да да, първо видимите, после другите - мъдростите, които се "научи" да харесваш, защото някой ти каза, че е добре (пък ти искаше чрез свързаността си с него да си Някой); рецептите, които искаше да следваш - колкото по-екзотични, толкова по-добре, щото умниците няма да им повярват... Да, умниците винаги са те дразнели, нали:)) Ха, натрий им носа:))) Дават ти възможност, безвъзмездно:)

Та не ми отговори (остави умниците за момент) кой/ коя си по-точно? Без обвивките, без това, което чу отнякъде, че е хубаво и възприе (или се опитваш да възприемеш като твое) - ДА, ДА, ВЪВ ВСИЧКИТЕ МУ УНИКАЛНИ КАЛЕЙДОСКОПИЧНИ РАЗНОВИДНОСТИ - ТОЧНО ТАКА, НЕ Е ТВОЕ:))

И малко за разсейване на съмнения: навремето била доста популярна теорията, че човек се формира под въздействието на околния свят. И била удобна:)) И, донякъде, ама само донякъде вярна. Абе, нека Моцарт да не е бил гениален... пък ако ще само и единствено с музиканти да е общувал... :) Знам, знам :)) И аз пък задавам контра-въпрос: "И на Айнщайн ли поне един от родителите му е бил велик физик?" Така, де, заложбите са по-важни от лактите;)))