Размисли... Не търся съжаление. Просто не знам защо исках да си го напиша. Не очаквам разбиране или одобрение или въобще нещо от някого по повод на това, че си признавам грозна постъпка. Ами извърших я. Вероятно не може да се прости, така че и прошка не търся.

            Да, обидих някого, когото въобще не познавам и беше грозно от моя страна. Извиних му се, но не е в това работата. Човекът си беше напълно прав да ми каже, че първо трябва да се мисли. А аз не помислих... Благодаря на този човек, че ме събуди от някакъв унес - с ритник, така да се каже. Ритникът си беше напълно заслужен, не ме разбирайте погрешно. Унесът? Ами, имам твърдото убеждение, че не бива да съдя хората. Винаги се опитвам да се поставя на мястото на другия, да погледна света през неговите очи. Обаче, в този случай се поддадох на яд и то яд не точно заради себе си, а заради други хора, които познавам. Дори не са ми близки приятели, просто ги познавам. Та обобщих техния горчив опит от някои явления и излях това обобщение върху нищо неподозиращ човек. Излезе все едно: “След като има лоши хора, и ти си лош”. Съответно получих сходна реакция, НО не бива да се забравя, че аз си я изпросих. Вярвам, че човекът е почтен. Не защото той се представя така. Просто вярвам. Може би, ако тръгна да анализирам, ще се окаже, че искам да вярвам. Причината не е важна. Надявам се в резултат на необмисленото ми поведение да не произтекат вреди за този човек, особено, ако, както вярвам, наистина е почтен. Казвам “ако”, защото все пак не го познавам и има нищожен процент вероятност да се заблуждавам. Но май не се заблуждавам.

            Радвам се, че този човек ми напомни, че не бива да съдя другите. Радвам се, че ми показа някакво стаено озлобление в мен, което трябва и ще се опитам да изхвърля. Радвам се, че, без да го е казвал или намеквал, просто ме наведе на мисълта, че трябва повече да се радвам. Ето, например, пролет е, красиво е навън. Освен сивите и тъжни неща в живота си имам пъстри и радостни неща, както повечето хора вероятно. Вярно е, че стресът си казва думата и сме по-склонни да обръщаме внимание на проблемите повече отколкото проблемите заслужават. Вярно е, че забравяме за хубавите неща, а те са тези, които истински заслужават вниманието ни. Вярно е.

            Ами, да взема да си обещая да се опитам да се радвам, че дишам, и да проявявам повече търпение към другите и да се моля да успея, наистина.

            На тези, които търпеливо са стигнали до края на написаните хаотични мисли:        Усмихвайте се повече!

Работиш над себе си и скоро ще имаш резултати! Усмивката ражда усмивка, тя друга и така, верижно е... Важното е, че осъзнаваш, че искаш да си по търпелива и добра, а който търси намира, и средства и начин и пътя...
Успех и безброй усмивки, не се измъчвай, всички сме слаби понякога... :-)

Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си. Защото това е най-голямата тайна за успех във всички рисковани дейности. Мускулите могат да разцепят щит и дори да унищожат живот, но единствено невидимата сила на любовта може да отвори сърцата на хората и, докато не овладея това изкуство, ще остана само един амбулантен търговец на пазара. Ще направя любовта най-силното си оръжие и към когото го обърна, няма да може да устои на силата му.
Може да отблъскват доводите ми; може да не вярват на думите ми; може да не одобряват облеклото ми; може да не приемат вида ми; може дори да им се сторят подозрителни сделките ми; но любовта ми ще смекчи всички сърца като слънцето, чиито лъчи омекотяват и най-втвърдената глина.

Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.

А как ще го направя? Отсега нататък ще гледам всичко с любов и ще се родя отново. Ще обичам слънцето, защото стопля костите ми; но и дъжда ще обичам, защото пречиства духа ми. Ще обичам светлината, защото ми показва пътя; но и тъмнината ще обичам, защото ми показва звездите. Ще приветствам щастието, защото обогатява сърцето ми; но и тъгата ще понасям с търпение, защото отваря душата ми. Ще приемам наградите, защото ми се полагат, но и препятствията ще посрещам с удоволствие, защото са моето предизвикателство.

Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.

А как ще говоря? Ще възхвалявам враговете си и те ще ми станат приятели;ще насърчавам приятелите си и те ще ми станат братя. Винаги ще търся причини да се възхищавам. Когато се изкушавам да критикувам, ще захапвам езика си;когато започвам да хваля, ще крещя от покрива.

Та нали птиците, вятърът, морето и цялата природа говорят с музиката на възхвалата към твореца си? Не мога ли със същата музика да говоря на неговите деца? Отсега нататък ще помня тази тайна и тя ще промени живота ми.

Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.

А как ще постапвам? Ще обичам най-различни хора, защото всеки ива качества на възхищение, дори и да са скрити. С любов ще разкъсам изградената около сърцата им преграда от подозрение и омраза и на нейно място ще построя мостове, за да може любовта ми да влезе в душите им.

Ще обичам амбициозните, защото могат да ме въодушевяват! Ще обичам неудачниците, защато мога да се уча от тях. Ще обичам кралете, защото са над човешките същества; ще обичам смирените, защото са божествени. Ще обичам богатите, защото са самотни; ще обичам бедните, защото са толкова много. Ще обичам младите за вярата, която имат; ще обичам старите, за мъдростта, която споделят. Ще обичам красивите заради тъгата в очите им; ще обичам грозните заради мира в душите им.

Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.

ot neta

Трогна ме, наистина:) Не мисля, че заслужавам това, което си ми пратила, но благодаря много и от сърце!
Лека нощ и усмихнато посрещане на утрешния ден!

Прекрасни разсъждения, и добре написани!Никой не е безгрешен, сякаш тия грешки са цената на мъдростта, която постепенно придобиваме.Но не бива и да преувеличаваме големината на тези грешки, чувството за вина, особено ако такава няма не е най-добрия съветник.
слънчев ден!